Дори някой от най-опитните дизайнери са се препъвали пред прости грешки когато са правили дизайн за печат. Това са няколко често срещани грешки, които много дизайнери допускат когато стане дума за дизайн на печатни материали.

Работа в режим RGB

CMYK

RGB

Проблемът

Добре е да знаем, че принтерите имат очи. Е … образно казано. Принтерите интерпретират информация, която им е изпратена от дадено приложение(софтуер) или устройство. Този софтуер превежда информацията посредством език, който се нарича “цветно пространство”(color space), след това принтера интерпретира и принтира. Представете си го така: вашия Macbook Pro и CS4 говорят на испански, но принтера Ви говори на английски. Какво в деиствителност се случва: принтера слуша, чува информацията на испански, и се опитва да даде най-доброто от себе си за да я интерпретира. В този момент, въпреки факта, че принтера Ви има 6-ца по испански от средното училище, той неможе да преведе всяка дума от диктовката:).

Решението

За щастие, решението на проблема е доста лесно. Още при създаването на нов документ във Photoshop или Illustrator имате възможността за избор на цветния режим - RGB или CMYK. Изберете CMYK, ако вашия дизайн ще бъде предназначен за печат.

Стандартни настройки на Photoshop за печат

Няколко думи за цветовото пространство (color space)

Без да се впускаме прекалено много в детайли, RGB се свързва основно с две различни цветови гами (sRGB и Adobe RGB), които са базирани на проектирането на светлина за постигане на различни цветове. Червеното, зеленото и синьото, теоретично, могат да бъдат комбинирани за да се постигне всеки цвят, като “100%” смесване дава бял цват. Естествения “цвят на фона” при RGB е черното, или с други думи - липсата на светлина.

От друга страна, CMYK режима е базиран на смесването на четири основни цвята(cyan, magenta, yellow и “key”(ключов цвят[стар печатарски термин за черното]), за постигането на теоретично всеки цвят. Естественият цвят на фона при CMYK е цвета на хартията в/у която се печати.

За нещастие, има цветове, които съществуват при RGB, но немогат да бъдат възпроизведени от цветовата гама на CMYK, основно по-светлите цветове, особено в зоната на cyan. Ето тук идва нашия проблем. Иначе казано RGB говори по-добре испански отколкото CMYK :). Има тонове литература из нета, и на хартия, по тази тема.

Да забравите Rich Black (наситеното черно)

Проблемът

Ако има непростим грях, то най-вероятно е този. Тук е достатачно просто да сте запознат със CMYK, като цветови режим.
Принтерът взема зададените му от софтуера стойности на CMYK и пуска съответното количество мастило, на база подадената информация. CMYK цвета е комбинация от стойностите на 4те цвята в диапазон от 0 до 100%, посредством която се постига желания цвят. Може би ще предположите, че стойност от K=100 ще Ви даде черно? Да, ама Не:

K=100 дава като резултат тъмно сив цвят, който със сигурност не е черен.

Решението

И тук решението е просто; просто трябва да използваме стойности за наситено черно (Rich Black). Наситеното черно е комбиняция от Cyan Magenta и/или Yellow с която имаме за цел да затъмним черния цвят (K=100%). Има много тези за това, коя е най-добрата комбинация, но има 2 основни вида: топло и студено черно. Общоприетите стойности са съответно(във последователност CMY):70, 50, 30(познато още като “дизайнерско черно”), 60, 40, 40(студено черно) и 40, 60, 40 (топло черно). Всичките тези се смесват с K=100.

Някои хора твърдят че комбинацията от C=40 и K=100 върши перфектна работа, но смисъла е да добавите нещо допълнително към черното, за да стане то наистина черно.

НИКОГА не използвайте наситено черно за малък текст. Това предизвиква проблеми с пасерите(когато един или няколко от 4-те цвята се принтира леко встрани от нормалната позиция), което ще направи текста Ви нечетлив. Никои не иска това. Обикновено само K=100 е достатъчно.

Ниска резолюция

Ниската резолюция би довела до пикселизация както на монитор така и на печат.

Използването на висока резолюция гарантира яснота и детайлност

Проблемът

Използването на неправилна резолюция може да окаже вредни последици върху крайния резултат. Важно е да знаете предварително за какъв размер е прадназначена работата Ви, за да може да работите в правилната резолюция още от начало. Повечето принтери работят на резолюция 300dpi(dots per inch), някой дори на 600dpi и повече. Резолюцията на монитора е 72ppi(pixel per inch), и това е стойността по подразбиране на Photoshop и Illustrator при работа в RGB.

Нека отбележим няколко неща …

И така нека споменем каква е основната разлика между dpi и ppi, и след това да решим, кое е най-добре да използвами в нашите проекти.

Просто казано пикселите са квадратчета, точките са … е те са си точки. Те представляват ЕДИН цвят. Идеята е - колкото почеве точки или квадратчета имате толкова по точна и детайлна е ще е вашата снимка. Важно е да работите на 300ppi, понеже когато печатате на принтер с резолюция 300dpi, всеки пиксел се преобразува в точка. Няма проблем да работите на по-висока от 300ppi резолюция, но бъдете внимателни и избягвайте да работите на по-ниска.

Решението

Освен ако не правите нещо огромно, магическото число за принт дизайн е … познахте, 300dpi. Общо казано всичко което може да държите в ръцете си трябва да се печата на резолюция 300dpi. Добра практика е, докато процесорът Ви може да издържи, да работите на резолюция 300dpi или на максималната допустима от вашия принтер.

Разбира се има и изключения. Ако печатате билборд за магистрала, спокоино може да намалите резолюцията без да се притеснявате.

Край!

Има хиляди други грешки които може да допуснете при дизайна на печатни материали, но тези са трите най-често срещани.

Последен съвет: за да избегнете много грешки, ВИНАГИ пускайте проби, макар това да Ви струва някой лев вповече.

Източник: http://www.fuelyourcreativity.com/